Тук може да прочетете отговорите на често задавани въпроси :

Какво представлява автомобилният акумулатор ?

Автомобилен акумулатор е тип акумулатор, доставящ електрическа енергия в автомобила. Изработен е през 1859 г. от френския физик Гастон Планте. Макар че се е променил от гледна точка на конструкция, акумулаторът който ние използваме днес в автомобилите е изработен от последователно свързани 2 волтови елемента, всеки от които е абсолютно подобен на елемента на Гастон Планте.

Той може да бъде Стартерен, доставящ електричество до стартера, светлините и запалителната система на двигателя, или Тягов - използван като основен източник на енергия в електромобила.

Автомобилните акумулатори са най-често оловно-киселинни акумулатори, осигуряващи напрежение от 12-волта (по-точно 12.6 волта). За тази цел те съдържат шест клетки, свързани последователно, всяка от които има номинално напрежение от 2 до 2.1 волта. Както и другите акумулатори от този тип, той е направен от електроди, съдържащи олово и оловен диоксид. Тези пластини са потопени в електролит, съставен от приблизително 35% сярна киселина и 65% дестилирана вода. Вследствие на протичащата електрохимична реакция химическата енергия се превръща в електрическа. При разреждането на акумулатора материалът на електродите реагира с киселината от електролита, превръщайки се и в двата случая в оловен сулфат. Когато акумулаторът се зарежда, протича обратната реакция. Оловният сулфат се превръща съответно в олово и оловен диоксид, възстановявайки електродите до началното им състояние.

Тъй като оловният диоксид и оловният сулфат са кристални порьозни вещества те са поставени в метална решетка за по-добра механична устойчивост. Към електродния материал се добавят различни вещества - калций, кадмий или стронций за промяна на плътността, твърдостта или порьозносттата. Това позволява по-лесното производство на електродите.

Видове

Автомобилните акумулатори намират различно приложение:

• Стартерният тип дава по-голям ток, обикновено за стартиране на двигател. Те обикновено имат повече електроди и оттук по-голяма площ, която позволява отдаването на по-голям максимален ток . Стартерният акумулатор съдържа повече антимон, калций, кадмий. Наличието на такива елементи подобряват експлоатационните им качества. Напоследък се работи върху безантимонови акумулаторни батерии.
• Тяговите батерии са предназначени за постоянно подаване на ток за дълъг период от време например в електрокар или друго транспортно средство, задвижвано от електрическа енергия. Те могат да се използват за временно съхраняване на енергията от вятърна турбина. Техните пластини са по-дебели за по-голям капацитет и позволяват повече цикли на разреждане/зареждане.

Има и акумулатори с двойно предназначение (стартерни и тягови).

Използване и поддръжка

Ниво на електролита

По-голямата част от акумулаторите, произвеждани по нова технология, нямат нужда от поддръжка и от обслужване /доливане с дестилирана вода/. Ако акумулаторът има лесно отварящи се запушалки, то е необходимо периодично /ежемесечно, а при по-старите батерии дори и ежеседмично/ да се следи нивото на електролита в определените граници и при нужда да се коригирано. В този случай запушалките се махат и се долива дестилирана вода в границите от 10 до 15 mm над горната повърхност на плочите.

Вода от чешмата или дъждовна вода не трябва да се използват никога (проверено и доказано)! Те съдържат минерали, които водят до корозия на електродите и намаляват капацитета на акумулатора.

Зареждане и разреждане

При натоварване или при стоене с времето акумулаторът се разрежда вследствие на електрохимичната реакция, при което се изразходват оловото и оловният диоксид и се получава оловен сулфат (т.нар. сулфатиране). Образуваният оловен сулфат е под формата на фини бели кристали с много голяма повърхност. При дълго стоене в разредено състояние или при много дълбоко разреждане кристалите се срастват и се образуват по-едри кристали с много по-малка повърхност. В този случай акумулаторът губи голяма част от капацитета си защото само една част от едрите кристали може да се превърне обратно в олово/оловен диоксид. Поради намалената повърхност се редуцира значително и максималният ток който може да се отдаде при стартиране на автомобила.

За да не се допусне това неизползваните акумулатори трябва да се зареждат периодично със зарядно устройство. При нормална работа на алтернатора (генератора) в автомобила зарядът загубен при стартирането на двигателя се възстановява и акумулатора се зарежда. При често пътуване на къси разстояния и при наличието на много електрически консуматори (климатик, вентилатори, осветление) обаче акумулаторът не може да се зареди нацяло.

При поставянето на нов акумулатор или зареждането на разреден акумулатор, се прилагат няколко метода. Най-щадящият от тях се нарича продължително зареждане. Другите са бавно и ускорено зареждане, като вторият е най-вреден за акумулатора. Напрежението при зареждане трябва да е по ниско от около 14,4 волта, в противен случай в акумулатора се образуват водород и кислород вследствие електролиза на водата.

Зареждането както и разреждането зависят от редица фактори като: началното състояние, до какво крайно състояние се разрежда, възрастта, капацитета, товара, темепературата и др. За напълно зареден акумулатор максималното време на работа се получава като капацитета в амперчаса (A·h или Ah) се раздели на протичащия ток в ампери (A). Например нов акумулатор с капацитет 72 Ah при товар от 10 A трябва да издържи 7,2 часа до пълно разреждане. Когато акумулаторът остарее, капацитетът му намалява поради частично сулфатиране на електродите. При ниски температури максималният ток който може да протече е много нисък и не е достатъчен за стартиране на автомобила.

Монтиране на акумулатора в автомобила

В повечето автомобили за маса се използва купето на автомобила, като минусът на акумулатора се свързва към купето. В миналото имаше автомобили, в които плюсът на акумулатора е свързан към купето, но те корозират повече. Към зареждането трябва да се подходи с внимание, тъй като електролитът е сярна киселина и може да нанесе опасни поражения на човешката кожа.

При изваждането на акумулатора минусът трябва да се махне първо, а след това и плюсът. Това няма да позволи създаването на късо съединение от ключа, докосващ част от купето, при положение че първо се маха кабелът от плюса. При поставянето му се действа в обратния ред.

Опасности

При неправилно зареждане (напрежение > 14,4V или презареждане) в акумулатора може да се образуват газове (водород и кислород). При това налягането в клетките се повишава, което води до спукване на акумулатора и/или загуба на електролит. Водородът и кислородът могат да реагират експлозивно един с друг при наличието на искра, което води до разрушаване на акумулатора. Електролитът съдържа сярна киселина и е опасен, тъй като разяжда кожа, тъкани и др. и причинява корозия на металите.

Терминология

• Амперчас (  A·h) дава представа за електрическия заряд, който акумулаторът е способен да съхрани и след това отдаде.
• Стартерен ток (CA), е токът, който акумулаторът може да отдаде за 30 секунди при 0 °C като запази 1.2 волта/клетка (7.2 волта за 12 волтов акумулатор).
• Стартерен ток на студено (CCA) е токът, който акумулаторът може да отдаде за 30 секунди при -18 °C като запази 1.2 волта/клетка (7.2 волта за 12 волтов акумулатор).
• Стартерен ток на топло (HCA) е токът, който акумулаторът може да отдаде за 30 секунди при 26.7 °C като запази 1.2 волта/клетка (7.2 волта за 12 волтов акумулатор).
• Закон на Пюкерт обяснява, че капацитетът на акумулатора варира в съответствие със скоростта на разряд. Акумулатор, разреждащ се по-бързо, отдава по-малко ампер-часа, отколкото същия, разреждан по-бавно.
• Ареометърът измерва плътността на електролита и дава информация за разреждането на акумулатора. Ниски стойности означават, че акумулаторът е разреден.
• Волтметърът служи за измерване на напрежението на акумулатора. Напрежението се измерва при изключен двигател и дава приблизителна оценка на степента на разреждане:

Напрежение	Плътност	~ Заряд
12.65 V	1.265 g/cm3	100 %
12.45 V	1.225 g/cm3	75 %
12.24 V	1.190 g/cm3	50 %
12.06 V	1.155 g/cm3	25 %
11.89 V	1.120 g/cm3	0 %

Нови видове

С развитието на технологията нови видове акумулатори намират приложение в автомобила. Двигател на прогреса са т.н. "хибридни автомобили", използващи електрически двигател и двигател с вътрешно горене. За подаване на енергия към електрическия двигател в автомобила се поставят тягови акумулатори или водородни клетки. Видове акумулатори:

• NiMH - никел-металхидридни
• LiION - литиево-йонни

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВАТ ТЕЧНОСТИТЕ ЗА ЧИСТАЧКИ?
Масовите висококачествени продукти са смес от денатуриран етилов алкохол и специални миещи вещества (емулгатори), смазочни компоненти, оцветители и ароматизатори.

КАКВО ПРИЛОЖЕНИЕ ИМАТ ТЕЧНОСТИТЕ ЗА ЧИСТАЧКИ?
Предназначени са за запълване на резервоарите към чистачките на автомобилите. Използват се за почистване на автомобилни стъкла. Благодарение на активните почистващи агенти, течностите за чистачки бързо и безпроблемно отстраняват всякакви замърсявания, намаляващи видимостта, като остатъци от насекоми, прах и други.

ПРИЧИНЯВА ЛИ ПРОБЛЕМИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ВОДА КАТО ТЕЧНОСТ ЗА ЧИСТАЧКИ?

Да, и проблемите се изразяват в  следното:

-       Водата няма възможността бързо и безпроблемно да се справи с органичните замърсители (мухи, пеперуди и други насекоми). Размазването им води до загуба на видимост.

-       Водата замръзва при 0°С, като този процес е съпроводен и с обемно разширение- спукване на резервоара за съхранение на течността.

-       В зависимост от съдържанието на минерали в състава си водата бива твърда (високо съдържание) и мека (ниско минерално съдържание). Високата твърдост на водата е предпоставка за образуването на отлагания по повърхностите (котлен камък) и това да доведе до запушвания.

ИМА ЛИ „МЕНТЕТА” НА ПАЗАРА? 

 Важно е да се отбележи, че всеки един продукт със съмнителен произход може да крие рискове. Всеизвестен факт е, че един от основните компоненти при производството на течностите за чистачки са алхолите. Най- подходящи са  етиловия и изопропилов алкохол. Недопустимо и много опасно е използването на метилов алкохол. При поглъщане на метанол последиците за организма са много тежки.  Първоначално се наблюдават главоболие, гадене, повръщане. Следват припадъци и загуба на зрение. Метиловият спирт е важна съставка на много търговски продукти, използвани в промишлеността, но е недопустимо използването му в продукти, при които може да се очаква контакт и въздействие върху човешкия организъм. При течността за почистване на стъкла изпаренията достигат до купето на автомобила и при продължително и дълго шофиране въздействието на метиловия алкохол се оказва опасно и вредно. 
Има производители чиито продукти са с подозрителен произход, много приятен аромат, прикриващ вредната съставка и разбира се, много изгодна цена.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ТОЗИ МЕТИЛОВ СПИРТ?
Метилов спирт или метанол е безцветна отровна течност, която се получава при суха дестилация от дърво или чрез окисляване на метан. Метанолът е забранен за употреба в състава на течните битови химични препарати с Наредба №35 от 1 септември 1995 г. на здравното министерство.

ЗАЩО НАБЛЮДАВАМЕ ПРОБЛЕМИ С ЛАКОВОТО ПОКРИТИЕ И ПЕРАТА НА ЧИСТАЧКИТЕ? 
Това се дължи на несъвместимости и агресивност на компонентите в течността за чистачки с гумения материал, от който е изработена чистачката и автомобилния лак. 

        За да се гарантира съвместимост се провеждат изпитвания, съгласно утвърдени методи. Зимната течност за чистачки Prista успешно преминава тестовете, както за съвместимост с гумени уплътнения и материали, така и за въздействие върху лакови покрития. Изпитванията са проведени в Германия, съгласно утвърдени международни методи.

СЪВМЕСТИМОСТ С ВОДАТА?

Още един често подминаван тест е съвместимостта с вода. Колкото и странно да звучи често се случва използваните компоненти  да са несъвместими с различна по твърдост вода. След смесване с вода в казанчето се образуват неразтворими вещества. Те са утаяват или плуват по повърхността и след  време запушват дюзите и става невъзможно пръскането и почистването на стъклото. 

КАКВИ ВИДОВЕ ТЕЧНОСТИ ИМА СПОРЕД СЕЗОНА?
Да. Различаваме зимна и лятна течност за чистачки. Също така течността може да бъде концентрат, който се разрежда в определено съотношение и готова за употреба течност за чистачки.

        ПРЕДИ ЗАРЕЖДАНЕ трябва да сме сигурни, че използваме правилната за сезона течност. Също така недопустимо е да използваме в този резервоар течност, различна от предвидените (например антифриз, защото не замръзва).

Пример:
- Течност за чистачки Prista - зимна се разрежда с вода в съотношение 1:3, при което се постига температура на замръзване минус 20°С.
- Течност за чистачки Prista - лятна се разрежда с вода в съотношение 1:10.

Ето и няколко въпроса относно приложението на разглеждания продукт.

ПРАВИЛНО ЛИ Е ДА ИЗПОЛЗВАМЕ ЛЯТНА ТЕЧНОСТ ПРЕЗ ЗИМАТА?
Не! Няма нискотемпературни свойства – опасност от замръзване.

РАЗУМНО ЛИ Е ДА УПОТРЕБЯВАМЕ ЗИМНА ТЕЧНОСТ ПРЕЗ ЛЯТОТО?
Не! Причината е минимално съдържание на добавка за органични замърсители, с оглед липсата на насекоми през зимния сезон.

ИЗПОЛЗВАНЕ САМО НА ВОДА ПРЕЗ ЛЕТНИЯ СЕЗОН И ЕСЕНТА?
Използването само на вода при положителни температури е едно опасно евтино решение, което крие рискове от: 
- Образуване на котлен камък;
- Недобро миещо действие;
- Запушвания.

ЗНАЧЕНИЕ НА ЦВЕТА НА ТАЗИ ТЕЧНОСТ?
Цветът не определя качествени показатели или сезонно предназначение. Цветът е търговски индикатор, както и оцветител различаващ този продукт от водата.

КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ТОЗИ ПРОДУКТ?
Продуктите могат да се намерят готови за употреба – по-удобно за зимния сезон, както и концентрат. За оптимална работа е добре да се спазват препоръките на производителя на продукта, посочен на опаковката.

Изводи

За да превърнете шофирането в удоволствие нашия съвет и препоръка е да използвате течности за почистване на стъкла произведени от фирми, които са доказали качеството на продуктите си през годините, на етикетите им са записани точния състав и указания за разреждане. Независимо от това, че този продукт само се долива, и разходът може да ви се вижда излишен, поддържането на правилната концентрация с воден разтвор, както и доброто състояние на стъклоизмиващите устройства – дюзи, разпръсквачи и пера на чистачките, гарантират добрата видимост при пътуване и са съществен фактор за безопасността на пътя.